Паун Цонев в ПИК и "Ретро": Защо плачат родните евроатлантици - бивши комунисти и комсомолци
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Докато брюкселските бюрократи произвеждаха с тонове безсмислени директиви и регламенти и изправяха кривите краставици, лазейки по нервите на европейските земеделски производители, пропуснаха за забележат, че светът отново се върна в ерата на реалполитиката. Когато дипломацията се основава на властта, силата и материалните фактори и много по-малко на идеологемите и морала, а външната политика на една страна струва толкова, колкото струва нейната армия.
В тази връзка не забелязаха, че милиардерът бизнесмен Доналд Тръмп, по съвместителство и президент на САЩ, не прави външна политика. Той прави сделки. В момента договаря с Путин сделката за Украйна. А посредствените и безпомощни европейски лидери са натикани в ъгъла от силовите и безпардонни действия на новия американски бос.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп не е евроатлантик. Евроатлантик не означава нищо. Тръмп не е нищо. Той е успешен предприемач, милиардер, влязъл заради огромното си его, а може и по други причини в политиката, и за него два пъти са гласували по 70 милиона американци. Сега, след като встъпи в длъжност, започна да прави това, което може - да прави сделки. Във Вашингтон има нов шериф, съобщи ни неговият вицепрезидент в Брюксел… И той е такъв, какъвто е. Всъщност обратното на това, което са т. нар. европейски лидери, способни само да преливат от пусто в празно.
Макрон и сие ронят крокодилски сълзи защо не били поканени на срещата между САЩ и Русия в Саудитска Арабия. Ами много просто. Защото според президентът на САЩ те не са страна по сделката. Страните по една сделка може да са две, може и да са повече. Тръмп очевидно е решил, заедно с Путин, че на този етап по сделката за прекратяването на войната в Украйна договарящите се страни ще бъдат две – САЩ и Руската федерация. Тръмп никога не е обещавал на т. нар. европейски лидери, че ще ги кани на преговорите с Путин. Той обеща, че ще спре войната в Украйна. А ако не беше американската военна и финансова помощ за милиарди долари, войната отдавна щеше да е приключила.
Човек не е достатъчно богат, ако не може да си купи армия. Тези думи се приписват на Марк Лициний Крас – римски пълководец и най-богатият човек по това време в Рим. В момента по един или друг начин Тръмп и Путин са се сдобили с двете най-големи армии в света и командват парада, а на фрау Фон дер Лайен, мосю Макрон, хер Шулц и останалите статисти им е отредено място в по-задните редици.
Където впрочем им е мястото и на нашите пишман евроатлантици – повечето бивши комунисти и елитни комсомолци от номенклатурата на ЦК на БКП и ДКМС. Евгений Дайнов, разтерзан като един Евгений Онегин, горко проплака във фейса, че Америка вече не съществува, нямало я. Тръмп и Мъск му спряха финансовото кранче и вече Америка я няма!? Ха-ха. Има я, Дайнов, има я…Тя си е все там, където я е открил Христофор Колумб през 1492 г., макар да е мислел, че е открил Индия. Само че вас май ви няма в новата схема. А вероятно и в актуализирания номенклатурен списък на Америка за България. Е, и сега какво? Като я няма Америка, да се врътнем пак към "Работническо дело"…
Следващото, което може би предстои, е закриването на соросоидния Атлантически клуб на Паси. За какво им е на Тръмп и Мъск Мони Паси? За да им обяснява колко е велика Америка? Това те го знаят и без Мони. При това безплатно, без да се налага да му плащат. Царя, след като взе властта през 2001 г., първото нещо, което направи, бе да разгони монархистите, които най-много се тръшкаха на Орлов мост. Както върви, съдбата на нашите евроатлантически карикатури ще е същата… Горко на измамените!
Сделката за Украйна обаче се очертава да бъде голямо изпитание за бизнесменските и лидерските качества на Доналд Тръмп. Сред държателите на контролния пакет акции вече започнаха сериозни разногласия. Високопоставеният републикански сенатор Роджър Уикър – председател на сенатската комисия по въпросите на въоръжените сили, открито се противопостави на Боса от Белия дом, наричайки Путин военнопрестъпник и настоявайки, че на Украйна трябва да се помага, докато победи. "В тази война има добри и лоши. Лошите са руснаците“, отсече той. Едва ли има съмнение, че чрез Роджър Уикър говори военнопромишленият комплекс на Щатите. Който очевидно не е във възторг от сделката на Тръмп и Путин за прекратяване на войната и съответно на многомилиардните поръчки за оръжейната индустрия.
Впрочем САЩ имат горчив опит с президентите, които са се опитвали да прекратят големи войни. Да си припомним съдбата на Кенеди, който искаше да прекрати Виетнамската война. Или колко бързо бе скроен импийчмънт на Ричард Никсън по същата причина. Всъщност, кой знае защо, страната на най-великата демокрация САЩ е може би страната с най-много убити президенти по време на мандатите им. Това между другото.
Сделката за Украйна има и други подмолни камъни. Колкото и да неглижира бюрократите в Брюксел, което те си заслужиха със своята бездарност и безхарактерност, факт е, че Европа не може да бъде напълно елиминирана. Т. е. сделката за Украйна не може да стане съвсем без ЕС. Старите пари, както се казва, са в Европа и те са много по-важни за системата и дълбоката държава на САЩ от съдбата на Русия и Украйна. Освен това в Европа има американски бази с 200 хил. военнослужещи, за които ЕС плаща милиарди. Това също влиза в уравнението. Американската военна промишленост работи със 70 на сто части и системи от Европа за трилиони долари. Тръмп не може да заповядва на "Локхийд Мартин" така, както Путин може на "Росатом". На всичкото отгоре сделката за Украйна трябва да мине през Конгреса и Сената. Тръмп в същото време трябва да дозира добре своята непоносимост към Брюксел, тъй като ще дойде момент, когато САЩ ще се нуждаят от подкрепата на ЕС в предстоящата му голяма битка с Китай.
В новата история на САЩ има една желязна закономерност. Като оставим настрана изключенията, при които републиканските президенти Буш-старши и младши, водиха войните срещу Ирак през 1990 и 2003 г. след взривяването на кулите близнаци в Ню Йорк, всички останали войни са започвали при президенти демократи и спирани от управления на президенти републиканци.
Безсмислените и престъпни бомбардировки над Хирошима и Нагасаки бяха заповядани от демократа Хари Труман, след което той започна и "Студената война", а след нея и войната в Корея. Следващият президент - републиканецът Айзенхауер, прекрати Корейската война. Демократът Линдън Джонсън започна самоубийствената за Америка Виетнамска война. Тя бе прекратена от следващия президент - републиканеца Ричард Никсън. Което му коства поста. През 1973-1975 г. при Никсън и наследника му републиканеца Джералд Форд бяха подписани фундаменталните съветско-американски споразумения за разоръжаване САЛТ 1, довели до стабилен баланс в международните отношения.
Демократът Джими Картър започна иранската военна авантюра. През 1999 г. демократът Бил Клинтън започна войната срещу Югославия, която напълно излишно бе съсипана от бомбардировки. Една американска ракета с обогатен уран дори падна на покрива на къща в Горна баня, а лозята по западната ни граница дълго време след войната не раждаха грозде.
При републиканците Рейгън и Буш-старши в света цареше видимо спокойствие, а САЩ се превърнаха в свръхдържава. Без да гръмне нито една пушка, те приключиха "Студената война" и СССР, а руският президент Борис Елцин от радост игра казачок в Берлин. Като преди това бе наредил да бъде изтеглен 380-хилядният съветски корпус от ГДР.
Кой ще танцува след сделката за Украйна, скоро ще видим. А на този етап най-доброто, което нашата дипломация може да направи, е да подготви почвата България да бъде поканена при възстановяването на тази очевидно съсипана държава. След като толкова много сме помогнали на Зеленски, и то в първите най-тежки дни след руската инвазия, както твърди Кирил Петков, сега не е ли редно и на нас да ни помогнат?
